История на клуба
ВЕКОВЕН КЛУБ, СЪЗДАДЕН ЗА ПОБЕДИ
От калните игрища на Първа мъжка гимназия до европейските стадиони, ПФК Левски винаги е бил огледало на народната воля и синия устрем. Изживейте отново стъпките, изковали най-обичаната футболна институция в България.
1911
ШЕСТИЯ ТИМ
През 1911 г. група момчета от столичната VI прогимназия „Тодор Минков“ създават свой отбор. Сградата на училището тогава се е намирала на ул. „Княз Борис I“, между ул. „Узунджовска“ и ул. „Парчевич“. Това са хлапета на по 12–14 години, които нямат дори истинска футболна топка. Но, както ще се окаже по-късно, имат много ентусиазъм и инат. Първоначално са известни като „Шестия тим“, но скоро ще си изберат собствено име. За съжаление, 1912 г. поставя началото на две поредни национални катастрофи за България. От 5 октомври 1912 г., когато е обявена Балканската война, до 27 ноември 1919 г., когато е подписан Ньойският мирен договор, страната е почти непрекъснато във военно положение. Изключение е периодът от 16 септември 1913 г. до 1 октомври 1915 г., когато България е официално в мир, но трескаво се готви за Първата световна война. Именно през тези близо две години относителен мир се раждат първите истински спортни клубове в София – със свои структури, ръководства и отбори, и започват да се играят първите мачове.
24 МАЙ 1914
ОСНОВАВАНЕТО
През пролетта на 1914 г. момчетата от „Шестия тим“ вече са ученици във II мъжка гимназия и са на 15–17 години. Тогава сградата на гимназията се е намирала в района на булевардите „Витоша“ и „Патриарх Евтимий“. Днес това е 22-ро средно училище на бул. „Пенчо Славейков“. Още през 1905 г. за площадка по физическо възпитание на учениците са определени 12 декара празно място на ъгъла на днешните булеварди „Пенчо Славейков“ и „Витоша“. Мястото е наричано „Могилката“, защото в единия му край има неголямо възвишение. По проект на арх. Шамарджиев теренът е подравнен и пригоден за спорт. Възвишението се оказва стара тракийска могила – от нея дори е извадена голяма керамична делва, която дълго стои пред входа на гимназията. На 24 май 1914 г. на „Могилката“ се събират 20–30 ученици, предимно от II мъжка гимназия, и провеждат учредително събрание за създаване на официален спортен клуб. От събранието не е останал официален документ, затова се осланяме на спомените на учредителите, споделени при честването на 50-годишнината на клуба. През 1964 г. един от учредителите, Георги Манолов, разказва пред в. „Народен спорт“: „Бяхме група приятели, 15–17-годишни, от квартала около „Патриарх Евтимий“, „Витоша“, „Цар Асен“ и съседните улици. Всички бяхме ученици, повечето от бившата Втора мъжка гимназия в София. Ритахме топката (с дълги панталони, с обикновени обувки и горни ризи) най-често в обширния двор на бившия I–VI полк (сега градината на ъгъла на „Патриарх Евтимий“ и „Витоша“), зад който започваше просторно поле. Постепенно в нас назря идеята да се организираме и да образуваме свой спортен клуб по подобие на тия, които вече съществуваха в София. Тази идея се осъществи окончателно на 24 май 1914 г. на „Могилката“. Там се събрахме участниците от махленските групи и тържествено основахме нашия клуб. Постави се въпросът за името. Тогава Борис Василев стана и предложи името на Апостола Левски. То се прие възторжено от всички. Това беше и кръщението на нашия клуб. Формирахме три футболни тима, като за капитан на първия избрахме единодушно Спас Стоянов (той стана популярен сред цяло поколение софийски спортисти под името Папа Люро, художник).“ Учредителното събрание избира първото ръководство на спортния клуб „Левски“: председател Владимир Григориев (Владис), подпредседател Георги Манолов, секретар Крум Динков, касиер Борис Василев, членове Стефан Тошков и Анастас Янков, и домакин Костадин Манолов. В контролната комисия влизат Зафир Абрашев, Крум Троянов и Любомир Чавдаров. С незначителни промени това ръководство се запазва почти до 1919 г., като повечето от членовете му са и състезатели във футболния тим.
1914
ИЗБОРЪТ НА ИМЕТО
Въпросът за името предизвиква най-оживените дебати на учредителното събрание. Първоначално се предлагат чужди наименования като „Атлантик“, „Рапид“ и „Експрес“. Дискусиите стихват, когато Борис Василев – Боркиша предлага: „Левски ще го кръстим!“ Ето какво казва по-късно самият кръстник на клуба: „На учредителното събрание на „Могилката“ предложих Васил Левски за наш патрон, защото не исках в името на клуба ни да има чуждо влияние и защото се възхищавах от Апостола на свободата, виждах в него образец на смелост, ловкост и героизъм, на безпределна любов към народа и на готовност за саможертва в името на народа.“
1914
ЦВЕТОВЕТЕ НА КЛУБА
Цветовете не са определени на учредителното събрание – задачата е поета от новото ръководство. След като проучва с какви екипи играят вече съществуващите столични клубове, то решава цветовете на „Левски“ да бъдат жълто и червено. Учредителите събират пари помежду си – всеки дава колкото може. Сумата стига само за 12 фланелки, един вратарски пуловер и една топка. Със съдействието на бащата на Петър Стоянович, дългогодишен директор на пощите, през есента на 1914 г. екипировката е доставена от Букурещ. Фланелките са на жълто-червени вертикални райета и отборът играе с тях до 1919 г.
1915
ПЪРВИЯТ ТИМ
От първите години на клуба е запазена една пожълтяла снимка на отбора, направена през май 1915 г. – вероятно по повод първата годишнина. На нея, наредени в редици, са играчите от първия тим. Първият капитан Спас Стоянов си спомня през 1964 г.: „Първият в историята на „Левски“ футболен тим имаше следния състав: голкипър – Кирил Григоров, бекове – Константин Манолов и Крум Динков, халфбекове – Кочо Апостолов, Спас Стоянов и Борис Василев, форуарди – Владимир Григориев, Цветан Генев, Петър Стоянович, Георги Манолов и Димитър Сираков. В него играеха и Георги Събев, Манол Велев, Зафир Абрашев, Стефан Тошков. Тренирахме в двора на I–VI полк. Занасяхме на рамо четири греди за футболни врати (напречна греда в началото нямаше), забивахме ги, а след тренировка ги отнасяхме обратно в някой двор. Много бели ни правеше бодливата ограда на казармения двор – пукаше често топката, та трябваше да спираме играта и да лепим плондера. Затова веднъж издебнахме момента и подвихме бодлите по продължение на игрището.“
1914–1915
ПЪРВИТЕ МАЧОВЕ
По това време в страната няма организиран футболен живот. Клубовете, създадени на махленски или квартален принцип, сами уреждат срещи помежду си. Отборът на „Левски“, съставен предимно от 16–17-годишни ученици, не може да се мери с неофициално най-силните тогава ФК 13 и „Славия“, в които играят младежи над 20 години, мнозина с опит от чужбина. Затова в началото „Левски“ играе срещу вторите им състави. В първия си официален мач през 1914 г. „Левски“ губи с 0:2 от втория състав на ФК 13. През лятото на същата година отборът побеждава втория тим на „Славия“ с 1:0 с гол на Владимир Григориев – Владиса. На 1 април 1915 г. „Левски“ губи с 0:1 от първия състав на „Славия“, а головия удар за „белите“ нанася П. Владимиров – Сан. Така започва едно дълго съперничество, което продължава и до днес. Други данни за мачове от тези години няма – футболът все още не е популярен, а пресата не се интересува от спорт. Създаването на „Левски“ и на останалите първи клубове става в изключително нестабилно време. България току-що е излязла от Балканската и Междусъюзническата война, а на 23 юли 1914 г. започва Първата световна война. На 1 (14) октомври 1915 г. страната обявява война на Сърбия и до Солунското примирие на 29 септември 1918 г. е във военно положение. В повечето европейски първенства годините от 1915 до 1918 г. също остават бели петна.
1919
УСТАВЪТ НА КЛУБА
Още в първите месеци след основаването ръководството съставя устав на клуба, но пълният му текст не е запазен. През 1919 г., по изискване на Министерството на вътрешните работи, клубът представя за утвърждаване своя устав – вероятно подобрен и съобразен с изискванията на властите. МВР го утвърждава със заповед №744 от 23 май 1919 г. На лицевата страница е изписано пълното наименование – Софийски спортенъ футболенъ клубъ „Левски“, както и мястото на отпечатване: София, печатница на Ив. К. Божиновъ, 1919 г. Член 1 гласи: „Основава се на 24 май 1914 г. Софийски спортен клуб „Левски“.“ Уставът важи до 1934 г., когато спортната централа БНСФ пререгистрира всички клубове по новия Закон за юридическите лица. От този период са и първите печати на клуба. Първият, от 1914 г., е елипсовиден с надпис „VI соф. Футб. Клубъ „Левски“ – София“. Вторият, от 1915 г., също е елипсовиден, с надпис „Спортенъ футболъ клубъ „Левски“ София 1914“.
1919
РАЖДАНЕТО НА „СИНИЯ ТИМ“
Материалното положение на клубовете е повече от плачевно. Липсват средства за съоръжения и екипи, а следвоенната разруха спъва и производството им. Именно тогава „Левски“ сменя цветовете си. Тъй като е трудно да се намерят разноцветни фланелки, отборът започва да играе със сини фланелки с бяла якичка, черни гащета и чорапи. В средата на фланелката, в концентрични червен и жълт кръг, са изписани буквите СКЛ. Така от 1919 г. „Левски“ става известен като „синия тим“. Едва към края на годината, благодарение на магазина на германците „Факлер Вебер“, започват да се внасят футболни топки и други принадлежности.
1919–1924
БЕЗ СОБСТВЕН ДОМ
Както повечето софийски клубове, „Левски“ няма собствено игрище. Започнал на ливадите между училище „Тодор Минков“ и Инвалидния дом, клубът постепенно се премества на „Могилката“. Теренът там обаче е само 50×30 м и не е подходящ за истински футбол. Затова тренировките се пренасят на плаца на I–VI пехотен полк, но дълго време това става неофициално и среща съпротивата на полковите ръководства. Едва през 1922 г. „Левски“ получава разрешение да ползва терена – благодарение на командира на VI пехотен полк полковник Петър Божилов и председателя на специалния военен съд подполковник Неделчо Зеленогоров. До 1924 г. клубът практически няма собствено игрище. Няма и канцелария. Тази роля играе млекарницата на бай Трайче Жиковски на ъгъла на бул. „Витоша“ и бул. „Патриарх Евтимий“, точно срещу плаца на VI полк. Там се събират ръководители, играчи и привърженици, за да обсъдят „тактиката“ за предстоящия мач или да разборят изиграния. Едва през 1923 г. „Левски“ се сдобива с канцелария – малко дюкянче на бул. „Витоша“ 20.
„Левски не е просто отбор.
Левски е идея, която живее в сърцата на милиони.“
Заветите на поколенията